ЗИМНА СУТРИН

Пак ще се спусне утрото като сърна
по бялата и хрупкава пътека,
а по небето нишка от сърма
ще избродира вятърът полека.

И ще пропукат клоните в просъница,
ще се протегнат голите дървета
преди да се раздвижи всяка улица
и да се разприказват колелета.

В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти.

 

 

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2002, № 1 (26)