ЗАВИСТТА НА БОГОВЕТЕ

Напролет се пробуждат бреговете
от палавите ласки на реките
и слизат на земята боговете
от простите наслади да опитат.

Горите се превръщат в самодиви.
Те слънцето омайнически вплитат
в косите си, а приказни мотиви
във мислите им сенчести долитат.

В небето се премятат ятагани
и рукват дъждовете върху нас.
Чадърите ни даже са пияни
и капе по ръкавите ни страст.

P.S.

Пък нека да завиждат боговете
за риска да се радваме до смърт.
С любов изпролетяваме, догдето
от завист някой ден ни разделят.

08.05.2002

 

 

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2002, № 10 (35)