ВЕРТИКАЛ

Дните си играят с нас
като котки със кълба от прежда.
Всяка нощ, като един Пегас,
в нови плетеници ни отвежда.

Ние сме любимци на звездите -
те следят ни с лъскав интерес.
Знаят всяка нишка от съдбите ни,
мерят ни с космически отвес.

Затова все гледаме нагоре
и стремежът ни е вертикал
от тревата ниска до стобора,
от небето до самата кал.

26.03.2002

 

 

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2002, № 10 (35)