ДА ПОМЕЧТАЕМ БЪДЕЩИТЕ СПОМЕНИ

Ще кацнем - стари гларуси на плажа,
очи ще метнем в лодките рибарски,
които мъкнат на буксир деня ни,
а нощем на съня са лунна стража.

Ще си припомним, че били сме малки
и как са ни разплаквали вълните
от страх, че ще ни отвлекат внезапно
далеч от нашите тревожни майки.

След толкова години пясъкът е същият,
а мидите са все недосъбрани
еднички имената, прочетени от пяната,
менят се - тези, дето сме прегръщали.

Да помечтаем бъдещите спомени,
защото с теб отново ще си идем.
Недоразбрали радостта на рибите,
ще дойдем в мислите си непрогонени.

И ако някой ден аз ти откажа
да споделя с теб бягството до прилива
не бързай да ми вярваш, потърси ме
сред гларусите, кацнали на плажа.

 

 

© Илиана Илиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2002, № 10 (35)