ПАЛАМАРКА

web

Аз съм онази,
която посреща Джулай Морнинг
върху разширените вени на нивата.
Аз съм кърлежът, който изпива изгрева
от гладкия врат на хоризонта.
След миг ще се впрегна в жилите,
за да ожъна тежките класове за зимата.
Но докато по челото ми избива
росата на изкласилата вяра,
нагазвам до пояс в морето,
разоравам кръгове в солената вода
с ръце по-твърди от ядката на земята.
Чувам полета на чучулигите,
както се слуша мълчанието на рибите.
Докато музиката се къса на брега
и пясъците вдигат революции
под ритниците на стълпотворението,
вълните пропадат
в дълбокото гърло
на границите.