* * *
Аз съм твоята любима от алабастър,
с наметало от бяло сукно.
Като лотос
те чакам на прага
не на белия храм
край Урук,
който само жреците
имат право да обитават,
а накрая на пътя,
който води към залива
и свещените знания на бог Еа*.
Златото и прахта
са още девствени
за леката двуколка,
на победителя.
А соленият вятър ме пази
като твоя любима статуя
от алабастър.
юли, 2003