ИГЛИКИ

web

Тих дъждец над мен се рони,
няма локвици дори.
Пият влага млади клони,
жажда в корени гори.

Трепкат шарени иглики
зад огради и пред тях.
Те отвсякъде ме викат
с гъдел, блясък, мирис, смях.

Те в земята - аз край нея,
но сме под едно ведро.
И се къпем и се смеем,
и живеем за добро.