ТРЕСАВИЩЕ
Красиво бе това тресавище, когато
отби от пътя със пейзажите банални.
Следобедът бледнееше в пустеещото лято
и сякаш никой никога оттук не бе минавал.
Красиво беше и когато те повлече
надолу - и разбра, че е завинаги,
че пътя ти назад завинаги пресечен е,
но беше толкова красиво...
Красиво е сега, когато имаш още малко
да вдишваш тежката му влага и да го погледаш.
В изчезналите твои стъпки друг на пътя спрял е
и - без да знае - може би ще те последва.
А то ще е красиво и когато си потънал -
ти няма да предупреждаваш за опасност.
Ти просто ще лежиш по гръб на дъното,
проникнал в третото убежище на красотата.
© Георги Рупчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2004, № 1 (50)
Други публикации:
Георги Рупчев. Зоната. София, 1996.