НЕИЗВЪРВЯНО РАЗКАЯНИЕ (откъси)
В прозореца ми рукнал облак.
Душа на грешник.
* * *
Раните си лижа,
невидими за другите.
Избодоха душата ми.
* * *
Прераждане е прошката.
Обичам го. Очаквам я.
Обречена.
* * *
Пътечката неизвървяно разкаяние.
Ще я открия на път към чудото.
* * *
Защо над мен прокоба тегне?
Най-светла ли в тълпата бях?
* * *
Чернеят точките
на доживотното възмездие.
Обожавам невъзвратимата си
белота.
* * *
Не е възможно да умира сега,
когато всичко в мене пее.
* * *
Живот под слънцето крещящо
ме изпълва.
Със приглушена сянка на смъртта.
Какво единство. Без борба.
* * *
В предчувствие за смърт
не помня повода за раждане.
* * *
Борбата е безсмислена.
Рикошет на дявола е
жаждата ми за живот.
* * *
Да бях възкръсналия Лазар...
О, Господи, молбата чуй.
Не вярвай на страхливите ми
обещания.
* * *
Отвъдното.
Не ме е страх от него.
Раздялата ме плаши.
* * *
Достойна смърт,
не ме забравяй.
© Генка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Генка Петрова. Внезапни думи. София, 2000.