КРЪГОВРАТ

Ти ще дойдеш, когато люлякът цъфти
Във ранна утрин, натежал от водни капки
След пролетния дъжд, не спирал цяла нощ.
Ще дойдеш с аромата на зелено,
С усмивката на недоспало слънце
И ще ми кажеш:
- Ела!

И аз ще дойда, защото люлякът цъфти,
Уханието мами, а пролетта е свежа и невинна,
Пълна с обещания недоизречени, несънувани,
Неизживяни...

Ще те последвам в огъня на лятото,
В трептящи изпарения и хищен пламък
С огнените страсти на сбъднати надежди,
Без да се опаря.

Ще бъда с теб наесен, с листопад и ярки багри,
С мъката на оголелите дървета
Превити доземи от вихрения напор
На вятъра.

Изправена, с теб ще дочакам зимата,
Студената целувка и танца на снежинките
Бял смъртен мраз, сковал живота в жилите
На всичко.

* * *

Но ето, отново люлякът цъфти със спомен
За отминалото време, окъпан във роса,
Огрян от недоспало слънце
Пред моята врата.

 


За най-прекрасното нещо, случвало ми се някога, и за единствения човек, за когото съм брала мокър люляк рано сутрин.

 

 

© Еми Бенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)