Дияна Иванова - Немистифицираният и назовим Бог на Анделесте

НЕМИСТИФИЦИРАНИЯТ И НАЗОВИМ БОГ НА АНДЕЛЕСТЕ ¹

Дияна Иванова

Първа стихосбирка "Пеперуди" на добричлийката Зорница Станчева. Но не и първа среща с Бога - по думите на младата жена, която посвещава своите стихове на Единствения (Бог) и единствения (съпругът й), избирайки за себе си циганското име Анделесте /В него/.

"Поезията на Анделесте е страстна и излиза извън общоприетите доктрини на християнството и смирението" - споделя проф. Добрин Добрев - първият рецензент и човекът, който оцени и представи пред добричка публика сихосбирката "Пеперуди".

Зорница решава да сподели с читателя - какво е "Пеперуди", и за "другите неща" решава да си поговорим. Търсейки, сякаш, нещо позабравено и не толкова характерно за днешния човек /респективно лирически човек/ - Анделесте търси комуникация, връзка, споделимост, преодоляване на недоброжелателността, лицемерието..., казвайки направо: "Много искам да си поговорим." Споделим е и образът на дъгата, защото докато я гледаш - "започваш да виждаш "другите неща".

Божеството не е мистифицирано. То "звучи" обаче за всеки по различному, извира из глъбините, но е и някак Независимо, истинско и зовящо се понякого така: "Човек не може да е наполовина жив."

Що се отнася до "другите неща" - те също са ясни и разбираеми - назовими - и звучат съвсем не издалеко: "Аз напуснах своите неща". Зорница излиза извън своето, за да се докосне до отвъдното, за да разбере, че: "Това са неща от дълбокото. Това са неща за търсачите."

Момчешка поезия е "Пеперуди", ако човек не види жената на корицата, би могъл да си го помисли, определено, и заради м.р. в стиховете и заради лекотата, с която Зорница обгръща, обговаря и като на игра изрича - света и Бога:

"Бях момче или почти дете, когато казах:
Ще те следвам."

Авторката пояснява, че тази безполовост, на поезията й, е заради момента, в който всички ще бъдем една душа, ще бъдем безполови, защото при Него няма мъжки и женски пол - всички сме едно...

Явно е, че божеството е немистифицирано, свързано и с проекцията - човешка, а "другите неща" са също назовими и ясни, стига да ги видиш, чуеш и най-вече - погледнеш.

Тази назовимост и немистифицираност е проектирана по друг начин и в друга парадигма при друга една поетеса - съвсем не дебютантка: Оля Стоянова ²:

"Тези ябълки
са набрани рано сутрин.
Когато греховете
и пазачите дълбоко спят".

("Натюрморт")

Оля Стоянова търси метафората в опредметения свят, придавайки й значенията на невидимото ("...огледалата не ми стават по-близки" ("Факт"). Анделесте пък се чувства свойски, успокоена в отвъдното, намерена и в същото време страстно - открита и желаеща да предвкуси от онова, което Той й е приготвил.

Единственият (с малко "е" - според авторката) също й носи изненади, "името му" е поставено до Единствения (с голямо "е"). Интерпретиращото съзнание се докосва до прастарата и изказана вече истина: Той дава на мъжа своето благоволение, като му позволява да владее над жената, напомняйки му, че Тя е плът от плътта му...

Друг един поет - Димитър Калев, изрича, че "хълмът става красив под нозете на Бога" ("Полегато съзерцание")³, но пък Анделесте съпреживява кръстните мъки и екзалтирано казва:

"Виждаш ли го как кърви от обич?
През копия той търси поглед.
Можеш ли да си по-близо, даже и в смъртта?
Аз ще бъда с Теб, дори и там!"

Лирическият говорител на поета Димитър Калев открива красотата в този живот, в природата и хората, единосъщието с морето... Улегнало и по мъжки (съвсем не по момчешки) изрича:

"Щастливите ми чувства светят
като покой над юлски ниви,..."

("Сърцето на лятото")

Покоят е далечен за Анделесте, защото тя е В него, като красива пеперуда, търсеща, мислеща, бореща се...: момче, момиче, жена, мъж, безполов... всичко е едно... Странно, читателят има усещането, че не чете отделни стихотворения, а един-единствен текст: фрагментарен, но оценностен, оцелостен и някак екзалтиран като живота, който Зорница възприема по своя си начин, желаейки нещо, някак, и изричайки го ето така - декоративно:

"Не ща бонбони и близалки,
тлъстите им манджи с нафталин.
Аз хапвам Него и пия кръв от кръста Му.
Живият живее."

БЕЛЕЖКИ

1. Анделесте. "Пеперуди", Менорa-Прес, 2002. [обратно]

2. Стоянова, О. сп. "Мост", LiterNet, 1999. [обратно]

3. Калев, Д. "Триада", Варна, 2001. [обратно]