ДАНЬО ВОЙВОДА И ЛУДО ЗМЕЙЧЕ

Милим Божне ле, Коладе ле

Посъдилай майка дъщеря,
под гора, момне ле, под зелена,
над вода, Кальо ле, лед студена:
- Мари дъще, клета дъще,
къде ходи дор до нене*?
Отговаря клета дъща:
- Мари мале, стара мале,
ази си ходих татък долу,
татък долу на Бяло море,
да си гледам Даньо войвода,
Даньо ле, Данчо льо, Даньо войводо**,
как си плува по Бяло море,
подир си влече дребно синджирче,
за синджирче лудо змейче.
Змейче се вива, вива превива,
вива превива, здраве провожда,
здраве провожда до момите,
до момите по момците.

 

Коледна - на девойки и младежи с име Калина и Йордан;
*дор до нене - диал. 'досега, до туй време (бел. зап.);
**оттук насетне припевът се променя, което не е характерно за мотива (бел. ред.).

 

 

=============================
 © Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.