БАБА МЕЦА

Цяло лято
тя се скита
мълчалива
и сърдита.

Тук тревица
ще отщипне,
там добиче
пък ще пипне.

Ех, пък нейде
щом подуши
из гората
меки круши,

към дървото
ще се спусне
и самичка
ще си друсне.

Люшне клонче
плод се рони,
крушка капне,
тя я лапне.

А съзре ли
Баба Меца
на пчелички
рой медеца -

ще награби
сладки пити,
в кухината
що са скрити...

Тъй си ходи
Баба Меца,
дор се видят
със ловеца.

 

 

 © Цоньо Калчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2002, № 3 (28)