* * *

Къде ли крие се душата ми

(стъписана, нещастна, мъжка,
несподелено влюбена
в жена далечна някъде в Калабрия,
"тогава", "там", и "някога",
и "може би",
и вече "никога")

докато тялото ми

(похотливо, заслепено, оздравяло,
жилаво, нетърпеливо,
"сега", и "тук", и без остатък,
без "някъде", без "може би")

превръща се на свирка, флейта, цугтромбон
за виртуозните солистки от Одесос,
обсажадали го търпеливо три години...

И кой ли пише този стих,
щом тялото е сексуален роб,
а пък душата е любовен емигрант?...

 

 

© Борис Хагадисян
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2002, № 2 (27)