"В една и съща нощ" е най-зрелият и безкомпромисен роман на Христо Карастоянов.Борислав Гърдев
"В една и съща нощ" е най-зрелият и безкомпромисен роман на Христо Карастоянов.
Това го твърдя убедено, тъй като следя творческото му развитие от излизането на "Записки по исторически наивизъм" (1999) и "Аутопия" (2003).
Заявка за качествен прелом в романовото поприще бе "Името" (2012), където авторът разкри вещо и проницателно необикновената одисея на принцеса Анастасия Романова в България. Своеобразно продължение на неговите търсения в същата насока се явява "В една и съща нощ".
Роман, възвисяващ и бичуващ националното ни достойнство и орис.
Книга, която раздипля и разнищва много скрити и мръсни тайни от не тъй далечната ни история, поставяща пръст в раната, чрез която да осмислим собствената си съдба.
"В една и съща нощ" е роман за липсващата справедливост в България, за отсъстващото възмездие, за изгубеното чувство за срам, достойнство и справедливост.
Творба, критикуваща робското мислене на българина, световно известен с умението си да се адаптира, но не и да протестира и да се интересува от съдбата на ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ, независимо дали е анархист като Георги Шейтанов, или ярък публицист, издател и поет-новатор като Гео Милев.
"В една и съща нощ" е своеобразна PR инициатива за възкресяване паметта на тези неординерни личности, за които все по-малко хора си спомнят у нас .
Което е много жалко.
Романът е исторически коректен и достоверен.
Написан със замах и въображение, но и с много болка и критичен патос към съществуванието ни, което от Освобождението до днес няма друго определение освен БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ.
А Карастоянов го вълнуват други теми и герои.
Нестандартни, смели, ярки, колоритни, обаятелни – като Георги (Шейтанов) и Гео (Милев), загинали в една и съща нощ от наемните убийци на сговористкото правителство на Цанков.
Техен антипод е талантливият конформист Никола Гешев, умеещ с еднаква лекота да носи ковчега на Дядото на 11 май 1924 г. и година по-късно да командва счупването с тояга на черепа на Гео Милев…
Книгата е написана като дневник по създаване на романа, държаща ръка върху пулса на днешното ни напрегнато и нерадостно битие.
Препратките и аналогиите са смущаващи и стряскащи - от боричканията за литературните премии до "надеждата", че "родната полиция ни пази"…
Лапидарна, стегната и обхватна при осъществяване на замисъла си, творбата се поглъща на един дъх и е истински пир за душата на всеки уважаващ се читател.
Безспорно това е едно от впечатляващите събития в прозата ни през 2014 година.
© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2014, № 10 (179)