Борислав Гърдев - "Матрицата"

"МАТРИЦАТА"

Борислав Гърдев

След третата част на “Матрицата" може с пълно основание да твърдим, че сме изгледали поредната култова сага, изфабрикувана в Холивуд, бляскава като форма и плоска по съдържание.

Това съмнение ме обзе още след “Презареждане". В “Революции" осъзнах, че ми се предлага лъскава и страшно скъпа (за общо 363 млн. долара) илюзия от типа на "Кока-кола" и “Плейбой".

Не отричам постановъчния замах на братя Уашовски, нито тяхната извънмерна, нечовешка фантазия.

Осъзнавам, че те наистина правят филма на живота си, с който остават в киноисторията. За добро или лошо.

Това не им пречи да използват нахално постмодернистки заемки от прочути образци като “Пришълец", “Терминатор" и “Х-мен", да тласкат напред развитието на технологията на специалните ефекти (чрез гения Джон Гаета) и да предлагат на вярната си публика перфектно замислено и изумително ефектно заснето от оператора Бил Поуп зрелище.

Същевременно те изкусно манипулират зрителя с поредния митичен кибершлагер, стръвно преследвайки гигантския касов триумф.

Такива са правилата на играта.

Просто братя Уашовски са от щастливците, щедро осребрили една конвертируема и креативна идея, обогатили се от нея, предизвиквайки света да тръпне в очакване на поредния им фойерверков хит.

Братята си разбират от занаята и играят на сигурно. През 1999 г. ни предложиха един камерен фантастичен опус с философски привкус чрез детската игра “Какво ще стане, ако програмист вземе червеното хапче и попадне в примамливия и стряскащ свят на Матрицата?"

В 2003 г. разбираме, че зад епичната битка на хората с машините (защитата на доковете на Зион е пресъздадена с потресаваща въздействена сила) и зад извънпланетарния мегасблъсък между Нео-Томас Андерсън и агент Смит, се крият важни, но и тривиални нравствено-философски внушения - за човешкия избор, за порива за лична свобода и излизане извън предварително зададените рамки на съществуване, без да забравяме проблема за индивидуалната идентичност и за ролята на призвания в историческото развитие.

Като истински фокусници братя Уашовски жонглират на ръба между амбициозния си замисъл и опасността от неговата гротесково-инфантилна интерпретация, оставайки в границите на доброкачествено-претенциозния трилър.

В “Матрицата" има безкраен екшън, ясна приключенска канава, изумителна хореография (Юен Во Пин), вдъхновена музика (на Дон Дейвис), но и силни и запомнящи се типажни характери, претворени професионално от плеяда звезди, по-уверени от преди 4 години.

Особено монолитен и завладяващ е Киану Рийвс (Нео). Морфей на Лорънс Фишбърн се превръща в естествен харизматичен лидер, независимо че към финала героичният му ореол избледнява. Кари-Ан Мос вкарва необходимата доза ранимост и уязвимост в Тринити, като дори в сцената на смъртта си експонира трагичен патос. Хюго Уийвинг е смразяващо-демоничен като агент Смит - олицетворение на тъмната страна на човешката душа. Ламбер Уилсън демонстрира циничен непукизъм като Меровингий, вездесъщата Моника Белучи (Персефона) разпръсква очаквания изкусителен сексапил, а Джейда Пинкет-Смит доживява първата си значима роля като Ниоба. Нещо, което за съжаление не може да се каже за Глория Фостър, изградила с подкупваща лекота и непосредственост знаковия образ на Оракула, но починала през 2001 година.

Като комерсиален продукт творението на братя Уашовски и продуцента Джоуел Силвър е върхово постижение, истинска класика.

От естетическа гледна точка обаче “Матрицата" си остава тийнейджърски фантасмагоричен овидиев триптих за борбата на Доброто със Злото, добил легендарни измерения благодарение най-вече на нашите мечти и свръхочаквания.

Този филм ще се гледа и коментира и в бъдеще, но надали ще заеме челна позиция сред престижните шедьоври на американското кино.

Неговото място е другаде - сред блокбастърите, осигуряващи многомилионни доларови постъпления по света.

Да го натоварваме с липсващи му качества, означава, че сме попаднали под хипнозата на виртуалния свят на Оракула, Архитекта и Меровингий.