ЗАМЯНА

web | Лабиринт

На Цветан Стоянов

Нека стане чудо!
Нека ми отнемат под носа
всички ценности, пиляни на безценица:
лозе на баир, иззобано от свраките,
собственост от мисли, придобити с липси,
две-три думи, изцедени от мълчание,
ведрата усмивка с извора от болка,
сън за утрото, лелеян от безсъние,
покрив над главата - градобитен облак,
път като изкъртена с ритник врата,
правота след главоломникривулици,
даже утрешните мои срутове,
целите от пориви за полет...
Всичко да върви по дяволите!
Само нека стане чудо!
Нека пак да диша и да мисли
в буренака-битие един човек.
Но да знам, когато ми е стръмно,
но да знам, когато ми е равно,
мога мижешком да набера числата
като заклинание магично
и да чуя пак притеклия се глас
до сами ухото:
- Ало? Аз съм...

1981