СПОМЕНЪТ СЕ НАМЕСВА

web | Лабиринт

Споменът ненадейно ме чака тук и сега
и ме поема, променя, отменя, отсеня.

Връщайки ме към Същността.

Споменът ме пресреща на същия бряг,
все край същия камък и навсякъде другаде.

Чака ме в утрото, предстои ни цял ден.
Цял живот. И морето. Вчера и днес след години.

Колкото да закъснея, чака ме упорит,
за да ме види млада, и своя, и чужда.

Бягай, иди си! Вече съм стара за теб.
Няма да ме познаеш. Всичко е инак.

Има ли смисъл? Точно тук и сега?

Споменът се намесва. Неуместно съвсем.
В мен прониква, попива се надълбоко.

Будейки нещо тайнствено, постоянно,
някаква яка ядка на крехкостта.

Вън от нея - тоталната променчивост.

1985