ОПАК ПЛАНЕТА

web | Лабиринт

Кръжи една мистериозна планета
        далече из Всемирния океан,
        приличаща поразително на Земята.
        Може би огледален образ е тя,
        отразен в гигантската леща,
        вдън пространствата вдлъбната
        под натиск на някаква черна дупка
        или на някакъв лъчев свръхмрак.

На тази загадъчна малка планета,
        абсолютна двойница на Земята,
        всичко е огледално наопаки.
        Нощта е ден, тишината е музика,
        наивността - мъдрост, славата - срам.
        Там времето лети на обратно:
        от листопада към пъпките,
        от пепелта към пламъка.

Там всичките ние се подвизаваме
        досущ близнаци на себе си.
        Но дясната страна ни е лява.
        Леваци сме там и пишем отинак -
        тоест нещата с истинските им имена,
        от което следват безброй чудеса:
        да караш цвете да цъфне със слово,
        да укротяваш със слово тайфун.
        Там сънищата се водят
        за действителен, деен живот,
        а действителният - за сън.

Разгръщаме там безбрежни способности:
        на собствени криле летим,
        общуваме с мъртвите си приятели,
        враговете ни се превръщат
        в какви не смешни чудовища.
        Покойните родители ни спохождат.
        Не се разделяме с никого -
        знаем, че пак ще ни се присъни.
        Говорим на неизвестни езици,
        не само човешки, но и птичи,
        владеем изкуството на нежността.
        И пак сме млади. И пак сме деца.
        Взаимна е любовта ни насън.
        И поздравът е: - Досънуване!

Събуждаме се там отмалели
        от толкова разлистн живот.
        И потъваме в гъстия сън наяве,
        където битува абсурдът...
        Но ние знаем, че то е кошмар,
        че има излаз от калния лабиринт.
        Ще заспим и ще отворим очи
        за истинския си свят насън.

Само едно не мога да различа отдалеч:
        коя от двете планети-близначки,
        коя е реална, коя е призрак в безкрая?

1986