НАЙ-ХУБАВИЯТ СТИХ
На приятелката ми от детинство
Теодора Стайкова
Тя бе роден поет.
Но орисията на кръгла сирота
като луна над запустяла къща
тя не оплака чрез отдушник стих.
Щом пролет с крушово листо й свирна,
на първата любов не каза: "Чакай,
от тебе мога да направя стих!"
Щом повели дългът, сама се сведе
над колба с избухлива химия,
а не над алхимични формули за стих.
Среднощ не светна лампа да размъти
вира на мъжките среднощни сънища
заради някакъв безсънен сова-стих.
В подпухнали, студенокръвни утрини
опашката за мляко не загърби -
да си накърми плачещия стих
за опашатия далечен Млечен път.
Ни с намек, ни с мълчание натякна
на щерката, виновмица невинна:
"Заради тебе не написах стих!"
Тя не остави неизмит прозорец,
от пушек и съмнения размътен,
за да измъти ясновидски стих.
А в отмаляла вечер ненадейно
сърцето й избухна като колба.
Ох, зная: от запушения стих.
Премислям нейния живот изнизан
безшумно като дим над бащин дом -
най-хубавият, истинският стих!
А за лудо аз драскам цял живот.
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2002
Блага Димитрова. Лабиринт.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Лабиринт. София, 1987.