МЕТАМОРФОЗИ

web | Лабиринт

По независещи от мен причини.

Отдавна не пътувам по света.
Превръщам се в растение -
ръкоположена съм в по-висш ранг.

Вися на нокти върху канари,
из цепки вкопчвам корени,
през сламчица бозая земен сок.

Скосени пластове над пропастта
крепя срещу ерозия
с конвулсни мускули в солена пот.

И голото, пресъхнало небе
бода с високи шипове -
да му прелея от мъзгата кръв.

Неутолимо пия светлина
през всяка пора, зяпнала
като черпак към слънчевия вир.

И вдишвам сълзотворен, давещ смог,
просмуквам го през себе си -
да го издишвам в струйка кислород.

Отровите се утаяват в мен.
И ще гнездят снежинките
в един ръждив, четинест пущинак.

Ще свири вятър в звънкото стебло,
ще ми разнася мъката,
додето за запалки ме сберат.

Ще лумна в огън, ще излитна в дим
и по света развеяна,
свободно ще пътувам с хвойнов дъх.

1986