КОЛЕЛО

web | Лабиринт

Запращах обръча ловко
с един обигран замах -
да се търкулне далече
и пак да се върне при мен.

Той пазеше равновесие
по бликащия калдъръм
и сякаш бе изхвръкнало
от колесник колело.

И за негова изненада
в заклетия от мен миг -
с връвчица невидима дръпнат
летеше послушно назад.

Да бих могла да те врътна
с онази детска ръка
и теб, колело на живота,
да фучиш по неравния път,

да намотаваш шарени
лъчи и сенки отвред,
с камшик да те шиба вятърът,
да стигнеш ръба на времето

и пак да се върнеш при мен.

1986