УДАВНИЦА
Сам отиде да се къпе през нощта.
Морето бе невидимо -
едно бучащо нищо.
Осезах как то го лизва
с огромен, хлъзгав, лугав
и студен език.
Изпитах в стаята сама
как пенесто и с мляскане
навътре го поглъща цял.
Как той отчаяно се бори
с ехтящото и тъмно, и всмукващо,
и блъскащо, и мускулесто нищо.
И как най-сетне осъзнава
безсмислието-съпротива
и се отпуща.
Тъй както аз съзнах
безсмислието да се хвърлям
да го върна, да го спра.
Простри се, ако щеш,
на прага виеща вълчица -
ще те прескочи.
Онова, невидимото, силното
го бе погълнало тук още,
додето се събличаше.
И тръгна мургав, гол -
отливък слънце
в пастта на нощното море.
Там нищото бе всичко.
Надзърнах през прозореца
и в тъмното стъкло видях
лицето на удавница...
Завърна се в мига,
когато бях нагълтала без дъх
солен и давещ страх.
И ме изтегли на брега.
А с него в стаята нахлу
студена, мокра, тайнствена
сянка на безкрайност.
Вън все по-яростно
бучеше нищото,
пропуснало и тоя път.
Но в моите очи
бе зинало зелено,
самотно и неодолимо
дъното.
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.