РЪКАТА НА МАЙКА МИ
Ръката на майка ми всичко забрави -
да плете уюта на зимните вечери,
да пере и кърпи ризите на деня,
да вари кайсиевото сладко на детството,
да заключва вратата на нощния мрак,
да пълни възглавката с хубави сънища.
Ръката на майка ми всичко забрави.
Едно-едничко все още помни -
ръката на майка ми помни милувката.
Хълмисто пъплене с длан по лицето ми,
неизменно в годините, винаги същото,
под очите ми сенките бавно изтриващо,
тя отново е майка, аз - отново дете.
Ръката на майка ми помни милувката.
1982
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.