РУНИ
- Как пишете? - искат да знаят
любопитните млади читатели.
(Защото пишат тайно и те.)
Добре, ще издам своя ключ.
Изваждам перо старомодно,
раздвоено от много натискане,
което прокъса не един сън.
Потапям го в рана дълбоко.
Ако тя е в забрава заръбнала,
с писеца я разчоплям до кръв.
И пиша където завърна:
по белия ден пред прозореца,
а после кръстом зачерквам деня.
По лицето на майка ми детско,
а острецът се спъва о бръчките,
издълбавайки още по-тъжни бразди.
И първият сняг е надраскан,
и топящата длан на любимия,
и бръшляна над гроба на моя баща.
Земята, небето невинно,
най-разсеяните съзвездия -
все с белези от моя стържещ писец.
И колкото по е разчекнат,
по-чепат, по-пречупен - толкова
по-ръбато от ранируни реди.
Не руни върху руини,
а срещу вятъра хвърлени
резки от птичи нокът кървящ.
Това е секретният ключ.
Вземете го и пишете! Само че
внимавайте да не ви прободе!
1983
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.