ПОДИР ДЪЖД КАЧУЛКА
- Закъсня, момиче, закъсня! -
все така подвикваше ми байчото,
с дългата метла зачесал двора.
Бе избил последният звънец,
всички вече - чинно по местата си,
коридорите - ехтяща пустош.
Зачервена, тичах до без дъх,
нощните си бдения изкупувайки
зарад прокълнатите поети.
А живеех само през една
улица от строгата гимназия,
всеки ден редовно се успивах.
Тъй и за живота се успах,
както ми предрече с клетви майка ми -
онзи четвърт час е бил фатален.
Моите връстници по реда -
задомени, настанени, тачени,
само аз се щурах закъсняла.
Без гнездо, без място в този свят,
дето всичко се завзема овреме
и се брани със зъби и нокти.
Задъхана, рошава търчах,
изтървала всички земни експреси -
бе избил звънецът ми отдавна.
С клетите поети се тешах,
моето алиби бяха стиховете,
и заплесната, съвсем пропуснах...
Да умра навреме не успях.
Рано гинат в тоя свят поетите -
кой убит, кой разрив, кой самият...
- Закъсня, момиче, закъсня! -
чувам сред растяща пустош байчото
гузните ми стъпки да измита.
26 август 1981
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.