НЕДЕЛНИ СТИХОВЕ
Прописвах първите си стихове
в неделя.
Свиркаха ми под прозореца
връстниците и косовете: - Хайде,
на Витоша, на кино, на стъргалото,
на имен ден, на среща, на ей тъй!
Какво е слънце вън, какво е чудо!
И майка ми гълчи: - Излез на въздух!
Не, моя милост молива гризе.
Тополите през моята глава
една на друга
си подхвърлят слънцето,
догде го изтърват зад хоризонта.
И зад гърба ми моите приятелки
с любимия ми, ах, любов въртят
и с моя смях се смеят най-нахално,
и моя танц танцуват те и виж ги:
децата мои теглят за ухото,
а думи непослушни тегля аз.
През делниците ставам изведнъж
нормална.
Тичам като луда с мрежите,
вися като обесена в трамвая
(обесеният не рискува никога
да го настъпят по мазола). Тъй
навсякъде във всичко съм висяща
с една-единствена опорна точка -
благословеният неделен ден!
Все още пиша стихове и само
в неделя.
Навик стар от младини.
Мой грях на празник свят и мой молебен,
мой излет, мой заслон от злите бури,
каторга моя, моя свобода,
мой бунт самотен, мой надмогнат плач,
мой риск, мой страх, хвърчило мое
детско,
любовна среща и разлъка моя,
венчило мое черно чак до гроб
и моя бяла, мимолетна вечност -
непоправими мои опак стихове.
И на кого се метнаха, не знам,
в неделя...
6 август 1982, неделя
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.