НА МИНАВАНЕ
Ключа тъкмо превъртам отвътре и
се оттеглям отшелница в себе си,
кой звъни съзаклятнически отвън?
Ще запуша най-тесните процепи
на врати и прозорци и навици
с непропускаща вата от глухота.
И ще бъда най-сетне свободна, сама!
Но познатият глас изкусително:
- На минаване - казва - за мъничко! -
Щом открехна, Животът нахълтва нахал,
взел невинния образ на родственик,
на приятелка, пъстро усмихната,
на колега, задъхан с вързоп новини.
Нали все им се падам на път.
- Заповядай! - заеквам забъркана
и се кланям на скъпия гостенин.
- Но защо тъй на крак, ще направя кафе! -
И Животът, уж толкова бързаше,
неотложно уж чакат го някъде,
а засяда при мен, и без туй закъснял.
Ще му кажа: - Прощавай, но тъкмо сега...
А пък слушам, несетно заплесната
по брътвежите му, ситнежите,
и забравям най-важните си дела.
Почти вечност искри в злободневката,
почти мъдрост намига в нелепицата,
с мед нагарчат свирепите му игри.
О, Живот, кога ще се вразумиш?
Една вечер така на минаване
се отби съвсем неочаквано
и сънува до съмване с мен любовта.
Оттогава оставям отключено
и се вслушвам: звъни ли се, кой е?
- Не, не пречиш, напротив! Горчиво кафе?
Времепрахоснико, винаги добре си дошъл!
На минаване - ръснати истини,
на минаване - хрумване-лумване,
на минаване - жадни и житни слова.
Закъде се разбърза така изведнъж?
Още толкова тайни не сме си изрекли.
Но защо си отиваш, Живот?
Още малко на гости при мен остани!
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.