МЪЖКОТО ДИШАНЕ
Мъжкото дишане нощем до мене.
Сякаш лежа сред открито море
в люшкана лодка от мощни вълни.
Как ли тая черупка все още
сред водовъртите се крепи,
как не потъна разбита на дъното.
В колко подводни скали се блъска,
бе замотана от мъртви вълнения
и от лениви безоблачни дни.
Колко товар, до премала събиран,
аз съм изхвърляла тайно на рибите,
себе си съм разпъвала за платно.
И натежала от болка оловна,
спущала съм вместо котва сърцето си
до непрогледните дълбини.
Мъжкото дишане нощем ме вплита
в ритъм на тайнствени светове,
ту ме обгръща горещо на приливи,
ту из безсънни подмоли ме дави,
близко до ужас, отвъд отплуващо
в сънища, непостижими за мен.
Вслушана трепвам и смътно долавям:
някаква скъсана струнка звънти -
сякаш вещае дебнеща тишина.
Лодка на пустия бряг изоставена.
Птичи самотен грак. И през сън -
мъжкото дишане нейде далече...
Мрежа плета за него от въздуха.
1982
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.