МОЛИТВА ЗА СЪН
Крясък отвесен среднощ ме събуди,
крясък на странна морска птица.
Сякаш с камък уби съня ми,
с остър камък, от мрака откъртен.
И сега - натясно, наникъде
с нощ безсънна очи в очи.
Очна ставка със себе си? Отказ.
Ти се блъска от полюс до полюс.
С нокти сама си изтръгна перата,
кожата си ощави за тъпан.
Ти си огризка от угризения -
все зарад нечии грехове.
Ти сама си жигоса езика,
вря в катрана на тежки мисли.
Как в наваляка ще се разпознаеш?
Заличени са всички особени белези.
Има ли верни везни за душата?
Кой нарочно повреди теглилката?
Щом е сън в розово реалността,
кой ще е съдник за своите сънища?
Стига въпроси на вятъра! Ще се обърне
вятърът - прах в очите да хвърли.
С твоите камъни - по твойта градина,
с твоите въпроси - по твойта глава.
Искам единствено сън непробуден,
сън невинен, непророчески сън.
Искам сама - детище разсънено
с люлчина песен да се приспя.
Ала не знам ни песен, ни приказка,
ни магия, ни молитва за сън...
1982, Черноморие
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.