ЛЕТНИ ИЛЮЗИИ
Лятното слънце е толкова силно, че през зирките на
завесите с два пръста разчупва оковите ми и ме тласка:
- По-скоро бягай! Сега или никога!
Разпервам изтръпнали китки, окършвам клони, из-
тръгвам корени. На бос крак нахлузвам сандалите, и
сама не вярвайки на дързостта си, изскачам от своя
затвор.
Слънцето е приспало на прага неподкупните ми па-
зачи: Навикът и Дългът - дневните, Страхът и Съм-
нението - нощните. Аз дебнешком се промъквам през
процепа помежду им, ожулвам се цяла, и хуквам на-
вън.
О, свобода! Слънцето ми отключва всяка клетка и ме
пуща на воля. Толкова е отвесно и искрено, че ми
смъква позата от раменете, отлепя ми маската и аз
ставам отново себе си, тоест всяка и никоя.
Спирам при ъгловата будка като кон на ясла, купу-
вам си вестник и го разтварям за всекидневния зоб.
Еднодневка между редовете му каца. Слънцето пре-
връща прозрачните й крилца в лупа и подпалва вест-
ника. Пушекът се вие в небето - молитва за дъжд.
Тръгвам скокливо нататък с блажено усещане за ле-
теж на щурец. От сянка на слънце, от хлад на зной.
Лятото ми прелива ленива илюзия едновременно за
вечност и мимолетност. И в гърлото ми буцата се сто-
пява на песен:
Слънцето е моята свобода и никой не може ми я отне.
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.