КАМБАНА
Толкова е къса паметта ни,
че забравяме съвсем
утре сигурната неизвестност.
При това предупредени бяхме
още вчера, още днес
чрез смъртта внезапна на мнозина.
Мъртвите под нас тревога бият
с вкочанения език -
тежката земя им е камбана.
Люшкана от беше до ще бъде,
от сега до никога,
кобно под краката ни кънти.
Но ушите ни с тампони шум,
но душите с ушна кал
и за свойта глухота са глухи.
Толкова е къса паметта ни,
че забравяме дори
да сме живи, да сме хора, да сме.
1 януари, 1983
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.