ГЛЪТКА ТИШИНА
Когато даваш сънотворно вечерта
и болната благоговейно го поема
като последно причастие,
притваряйки очи, понеже
сън влиза само през затворени врати...
Когато бавно отмалеят болките,
от своята неумолимост уморени,
и си отдъхне въздухът...
Тогава в дишането все по-равномерно
долавяш стъпки на ръмяща тишина.
Тя иде от космичните селения,
където обитава, ведър и свободен,
духът ни, чакащ търпеливо процеп
през шумовете, болестите, зъберите
на земния материален свят...
За да проникне и ни озари извътре.
В такива нощни облекчени часове
ти слушаш музика астрална от всемира
и ставаш мислеща, вибрираща съставка
на тази тишина... До следващия ад.
Благословени шумове кръвотечащи,
благословени болки проглушителни,
благословени триж-проклети зъбери -
ако не бяха те, през де ще се процежда
по някоя и друга глътка тишина?
1983
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.