ЕХО
Тъмнея ли ти? - го попитах
и се отдръпнах от прозореца.
Той нещо пишеше наведен.
И без да вдигне поглед, каза
с неотразимата ирония:
"Ти можеш само да ми светиш!"
Отиде си денят, повлякъл
години ден по ден след себе си,
различни до неразличимост.
Понякога заставам мълком
с вторачен поглед през прозореца
и образ замъглен се мярва.
Той нейде пише сам, наведен.
Тъмнея ли ти? - питам - в спомена?
И хладен полъх ме пронизва.
Долавям ехо издалече
с една космическа ирония:
"Ти можеш само да ми светиш!"
1982
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.