ДОДЕТО
Дете невръстно, вън изтичах.
Коляното веднага си разбих.
Додето майка ми
кръвта от раната избърше,
съсухри се ръката й.
През пръстите й аз пораснах.
Срещу стени главата си строших.
Додето с благ мехлем
от обич и утеха ме превърже,
бе побеляла преспено.
Прегазих този сняг и тръгнах -
да си разбия целия живот.
Додето в скута й
заровя нос да се изплача,
полях със сълзи гроба й.
А тя ми вдъхва здравец, здравец.
1984
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.