БАЛАДА
ЗА УДАВНИЦИТЕ СТИХОВЕ
Зародиши, внезапни замисли
се будят и болят.
Но ти ще ги удавиш - слепи котета
из бързеите на деня,
а котката ще вие в теб.
Изпраната си съвест ще простреш
на задния балкон.
И все по-яко те завърта делникът
от трябва - до веднага,
от няма как - до още как.
А друго колело за изтезания
в обратната посока те върти
от може би - до ах, едва ли,
от нека - до дано.
И върховият час настъпва привечер,
щом падне здрачът раздвоен
между лампа и луна,
между битие и блянове.
Ти търсиш в най-дълбокото
стиха, захвърлен с камък на врата.
А съвестта си снемаш от въжето,
избелена на слънце, с мирис на сапун.
И ще осъмнеш на ръба
между наяве и насън,
между не съм и съм.
В една ръка - сапунената пяна,
а в другата - пречупен лунен лъч.
Ти стискаш двете шепи.
Разпятието дава равновесие.
Ако една от тях не издържи -
изчезваш в зиналата празнота
между защо и как.
1983
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2004
Блага Димитрова. Глас. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Блага Димитрова. Глас. Пловдив, 1985.