СЛЕДНИЯ ПЪТ

web | Белези - 2

Вечер, ехтяща от шепот: - Ела!
Бях стъписана, бях неподготвена.
Случаят небето в нозете ми сне.

В кърпа бе вързано: - Следния път!

Имах билет за далечно плаване,
в джоба - бучащия океан.
Пустата въдичка не ме пущаше.

Ех, под носа ми е: - Следния път!

С моя баща належащия разговор.
Невъзстановимите спомени на роднините.
Стария учител да си навестя.

Все под ръка ми са: - Следния път!

Недоизреченото "Благодаря!"
Недописаното писмо под лампата.
Неудържаната дума докрай.

Дадено, колко му е: - Следния път!

Само че в лудия улей на времето
няма и следа от следен път.
Даже веднъж отпуснатото е свръх.

Следния път - сиреч: - Никога!

1984