ЩЪРКЕЛ В СНЕГА
Мига ден на лапавица.
Щъркел кацна в снега -
пърхащо недоумение.
Де си ти, пъстрина?
Бял пейзаж без черти.
Спомена в блян стопил,
идеализирал наивно
милите родни места -
върнал се емигрант.
Сам безкрая изгребал
с две отмалели криле,
пръв на срещата е дошъл.
А пролетта го измами.
Чака я той търпелив,
без укор, без ропот,
на един крак окумен,
сякаш побит на кол.
Щъркел в кафез от сняг.
Тиха фъртуна на пръсти
презглава го завива в бяло,
блажено бълнуване.
Пролет да зърне насън.
*
Изгнаник жив никога няма да се завърне
в страната на своите бленуващи спомени,
ащото тя е неузнаваемо променена.
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.