КУКУВИЦА
Кукувицата снася в чуждо гнездо -
друга птица да мъти нейното чедо.
Не я укорявай! Окумена,
кукувицата в горския скут
мъти яйцата чупливи на времето:
едно, че две, че три...
Обронва броеницата на съдбата.
Кукувицата прокобя
броените ти години.
Кука. Замлъкне. Пак кука.
Спираш дъх. Чакаш.
Колко още си тука? '•
Кука. Все по-рядко.
Ехо екливо протака.
Последно откука.
Тишина.
Дотук.
*
Незавършеност -
съвършеният завършек на живота,
за да бъде продължен.
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.2002
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.