ДО РЪБА
Да се качваш по щърби стълбища
с торби, тежки от скърби и ядове.
Да задминеш от залис етажа си
и забиеш глава о таванския мрак.
Да надникнеш от високо в бездната
и от низко бездната да надникне в теб,
Да осезаеш най-близко отсъствие
и сама да отсъстваш от близостта.
Но защо? - да възкликнеш към никого.
И завихрено ехо да откликне: - Защо?
От ронливия бряг на времето
да се срутиш в безвременна пустота.
До ръба на покрусата стигнала,
ще се спреш ли изчерпана до ръба?
Или там, по отвъдното стълбище,
по спиралата на Млечния път -
до ръба на Тайната ще се добереш?
1995
© Блага Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2003
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. Варна: LiterNet, 2003
Други публикации:
Блага Димитрова. Белези. Поезия (1937-1997). Т. 2. София, 1997.