3.5. ПРИКАЗВАМ
Борислав Георгиев
web | Значение и употреба на глаголи...
Глаголът "приказвам" е първият глагол в нашето описание и анализ, производен от "казвам", който е в състояние да образува конструкции с предлога "с", т.е. чрез тях да се изразяват симетрични отношения в комуникацията (т.е. позициите "one-up"и "one-down" престават да съществуват), които са израз на солидарност между отправителя и събеседника:
Приказвам (X)
![]()
с Y.
Приказвам (X)нещо с Y.
Приказвам (X) за нещо с Y.
Тази разлика между съчетаемостта на глагола "казвам" и на "приказвам" се дължи на представката "при-", която в този случай се използва със следното си значение:
Намаляване на разстоянието между обекта на действието и друг предмет или лице, насочване и доближаване или закрепване на едно нещо към друго БТР (1994).
Това значение на представката "при-" модифицира не само значението на изходния глагол "казвам", но и извършва дълбочинни промени в семантичната рамка на новообразувания глагол, които позволяват той да влиза в съчетание и с предлога "с".
Глаголът "приказвам" е също така първият от описаните дотук, който може да притежава в множествено число признака ‘взаимност’:
Приказваме си (X и Y)
![]()
.
Приказваме си (X и Y) нещо.
Приказваме си (X и Y) за нещо/някого.
Признакът ‘взаимност’ е следствие от общата промяна в семантичната рамка на "приказвам", описана по-горе.
В този смисъл, погледнато виртуално, той е напълно заменим с глагола "говоря":
Говоря (X)
![]()
с Y.
Говоря (X)нещо с Y.
Говоря (X) за нещо с Y.
Говорим си (X и Y)![]()
.
Говорим си (X и Y) нещо.
Говорим си (X и Y) за нещо/някого.
Въпросът сега е дали наистина в реална употреба двата глагола са напълно заменими. Този въпрос може да бъде решен едва след като се анализира глаголът "разказвам" в съпоставка с глагола "описвам". На този етап ще отбележим, че съществува разлика между следните три израза:
1. Утре ще говоря с шефа си.
2. Утре ще разговарям с шефа си.
3. Утре ще приказвам с шефа си.
В (1) симетричните отношения между общуващите са "на ръба" и когато чуем подобно изказване, оставаме с впечатлението, че ще се състои по-скоро "формален" разговор; в (3) имаме чувството, че симетричните отношения са изградени на твърде стабилна основа, че са почти приятелски и че разговорът ще бед откровен във възможно най-голяма степен. (2) заема междинно положение от тази гледна точка.
© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването.
Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването.
София, 1997.