МОЖЕ БИ

може би ще съжалявам
когато пристигне смъртта -
някоя пияна нощ или сутрин
за да ме отведе -
далеч от тук
далеч от тук
в мрака

може би ще съжалявам:

за онези уискита по-стари от мен
които още не съм вкусил

за момичетата долу по улиците
самотни нежни влудяващи
които още не съм срещнал

за всички барове стари и истински
с питиета и столове чакащи мен

може би ще се гърча

над всички добри книги
непрочетени
и всичките стихове ненаписани
и музиката която не съм чул
и устните които не съм
целунал

може би ще пищя

може би ще изгарям за
вино и дъжд и спокойствие

може би ще плача

за чашите
филмите
гарваните
скалите
бездомните
бедните и богатите
идиотите
курвите

може би ще се смея

а може би просто ще си отида
и тогава на никого
няма да му пука за
нищо

 

 

© Александър Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2001, № 11 (24)