Александър Иванов

ДА ГОСПОДИ

понякога всички ние се нуждаем от
малко спокойствие
болни и луди
отчаяни
аз също

малко спокойствие
докато се врязвам в тълпата
сутрин в 6 и 15
а слънцето се вдига пияно и кърваво

малко спокойствие
но здрача пищи
стискам тая бутилка
писането никога не е
достатъчно

малко спокойствие
а смъртта потраква със зъби
и ужасът е навсякъде
и дните идват и си отиват
и смехът не е истински смях
и прозорците са очи
и нощите разяждат
и небето е сухо
вдишване след
издишване

така че господи нека ти кажа:
понякога всички ние се нуждаем от
малко спокойствие:

слепите
убийците
децата
музикантите
шефовете
гениите
лудите

аз

ти.