ОПЪРЛЕН КАТО...
Андрея Илиев
Дивизионно занятие. Из Ямболско са разхвърляни стотици автомобили, бетеери и танкове. За хората да не говорим. Цял ден тази добре смазана машина се придвижва, атакува, минава към отбрана, крещи по радиостанциите и телефоните, яде, пие вода, пляска карти, чертае грандиозни замисли, форсира водни прегради. Към единайсет вечерта ръководството на учението дава почивка.
Тя заварва дядо Грънди в местността "Звездата" край Тополовград. Опъват му палатка край едни лозя. Той хапва скромно и си ляга, но след малко заръчва на шофьора на уазката си да запали огън, че му е студено. Оказва се, че единственото способно да гори наоколо са купчини стари лозови пръчки.
Примъкнал се генералът към огъня. Той лумнал и бързо загаснал. Войникът пак донесъл наръч материал. Сухите лозови пръчки поели и изгорели като барут. Войничето пак хукнало...
- Слушай бе, момче - ядосал се на резките температурни промени дядо Грънди. - С тия лозови пръчки генерал ли ще топлиш или п... ще пърлиш?
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001