НАШ ЧОВЕК ИЗБИРА
Андрея Илиев
Когато се наливаха основите т.е. когато се трупаха зелените пари, сливенски старшинка стигна до Австрия дори, за да се сдобие с автомобил. Купи го, подкара го с добро предчувствие към родината. За беда на Дунав-мост го хвана едно от големите задръствания. Едва се стъмнило и влашките бизнесмени тръгнали по колите.
- Бате, мадама искаш ли?
Нашият кимнал уклончиво.
Като от мрака се родила за отрицателно време жената - ниска, черна и с патладжанени дебели джуки.
- Ти майтап ли си правиш с мене, бе! - ревнал той с наранено естетическо достойнство.
- Няма проблеми, бате! - вдигнал умолително ръце влахът. И докато ги снеме, ето ти ново цвете. Огледал го сливналията - абе два крака, две ръце, един нос, една уста, две очи, вероятно една и между... Нищо особено!
Поклатил глава недоволен.
Циганинът вдигнал ръка - и тая жена изчезнала; махнал надолу - като от пяната на европейската помия, течаща по Дунава, израснала чудна ромска Афродита! Години - най-много седемнайсет... очи - огън... крака - като на Клаудия Шифър, а циците - като на Ан-Никол Смит...
- Колко? - преглътнал нашият.
- Петдесет марки - мазно светнал с очи колегата-бизнесмен.
Всичките ганьовци в гените на сливналията 1300 години назад изпищели от възмущение! А той рекъл:
- Ти акъл имаш ли, бе? Аз за петдесет марки половин Ямбол ще очаткам!...
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001