ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ДУШАТА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Малчев беше офицер и бохем - като че ли оживял от старите хусарски балади. Като работеше - беше както трябва. Като пиеше - с цялото градче. Като тръгнеше с гадже - бе най-хубавото и никога над 18 години.

Веднъж в Ямбол седял на маса с приятел. Дошли две попрезрели хубавици. Едната решила, че Малчев е неин.

- Слушай - отрязъл я той. - Ако мислиш, че тази вечер ще спа с теб, няма да я бъде.

- Защо? - изумила се тя.

- Не ми харесваш.

- Че ти на жената само външността ли гледаш? - клъвнала го жената.

- Ами какво друго?

- Душата!

- Аз души не чукам - вдигнал безразлично рамене Малчев.