ДУМАМ ТЕБЕ, КОМАНДИРЕ - СЕЩАЙ СЕ, МИНИСТРЕ
Андрея Илиев
В Н-ското поделение се сменят командирите. Старият показал на младия три бели плика и тайнствено казал:
- Като закъсаш, отваряй ги подред.
Не минал и месец и дошла проверка отгоре. Като заизваждали кирливи ризи... Командирът му призляло от зор и срам. Тогава се сетил за думите на предшественика си. Отворил плика с номер едно. В него имало лист с едно изречение: "Оправдай се с мен!"
Че като почнал нашият... Аз, видите ли, толкоз не съм си ходил вкъщи, толкоз сили хвърлих, но бакиите на предишния командир са толкова големи, че и вие налетяхте на част от тях... Отървал кожата.
Не щеш ли, след няколко месеца пристигнали от още по-горния щаб. Пак недостатъци, нарушения... Плувнала пот по гърба на командира. Но - сетил се за пликовете. Номер две криел следната поръка: "Обещай, че ще оправиш всичко!"
На разбора командирът взел думата, па като занареждал: аз знаех за голяма част от слабостите, тъкмо бях започнал да ги отстранявам, задействах механизмите и хората, до месец няма да има кусури... Повярвали му.
След някое време обаче се върнали. А той що може да стори без пари и пълна раница с демокрация... Мяркала му се вече възможността да си тегли куршума, но да не търпи ругатните и забележките по свой адрес. В момент на проблясък се сетил за последния плик. Радостно се затичал към касата: "Пак ще ме отърве старото куче!" С треперещи пръсти отворил вълшебството, обозначено с номер три. "Стягай си багажа" - лаконично посочвал изхода бившият...
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001