СТАРЕЦ ЗАЯКВА БЕЗ ФИТНЕС
Андрея Илиев
Бай Мишо бе турист, мераклия и обущар в поделението. Най-мразеше да му пият водата от шишето, защото трябваше да ходи до другия край на района, за да го напълни. Най-обичаше да се прибира лятото пеша, защото тогава вървеше "рентгена". Тоест, залязващото слънце удряше булките перпендикулярно и тънките им дрешки ставаха прозрачни.
Допадаше му лафа, разбираше от шега и при него винаги ставаше моабет. Ето какви метаморфози бе забелязал у себе си с наближаването на пенсията той:
- Колкото по-остарявам, толкова по-як ставам у ръцете. Когато бях млад, събуди ли се, колкото и да го натискам, не мога да го укротя. Сега, размърда ли се, веднага го туширам.
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001