БЪЛГАРСКИ ЮНАК ПИЕ БАКЪР ВОДКА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

За първи път го видях в барчето на почивния дом - грамаден мъж а ла Боримечката, но с меки, добри черти и елегантен костюм. На масата до него седеше хубаво чернокосо миньонче. Секунди след като влязоха в полезрението ми, дойде сервитьорът - натоварен като мотокар. Мъжът поемаше чашите и ги нареждаше край ръба на масата вдясно от себе си - едно, две... десет. А! И пет швепса. За мезетата да не говорим... Оттук нататък цялото заведение вторачи очища в него.

Той сякаш не ги усещаше - пиеше си пиенето и говореше с мадамата. Празните чаши нареждаше отляво. Сервитьорът понечи да ги прибере, но той го спря.

Една... две... девет... Всички спряха да пият, дори да говорят. И май вече го виждаха как пълзи към вратата.

Ами, само се бе поизпотил. Стана, кавалерства на дамата и излезе така, както навярно бе влязъл.

Пред бара се струпа митинг - всички питаха какво е пил. И цъкаха, цъкаха с език - бре, десет руски водки...

После се сближихме. Беше варналия, среден управленски кадър. Жена му бе румънка, от Гюргево.

- Преди да се оженя, веднъж седмично пиех по двайсет водки - разказа ми Георги. - Отидох да искам госпожицата от техните и те ни заведоха на бар. Като ги наредих, па като ги подкарах... Цялото заведение се умълча. Комар да бръмне, ще пукне тъпанче. По едно време пристига барманът и жълт, с пресъхнали устни пита нещо дядото. Жената превежда: "Тоя ще се самоубива ли?" Аз викам: "Кажи му, че ми е хубаво." Обръщам ги, ставаме и изчаткваме едно танго... Барманът пак тича при дядото: "Всичко е за сметка на заведението... Ама слушай, при мен са пили англичани, германци, руснаци, араби, негри, патагонци... Цял свят е лочил при мен. Ама такъв... Отде го намерихте тоя звяр?..."