ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АПК ВЛАЧИ И ЗА ВКЪЩИ
Андрея Илиев
Ангел Димов бе строен като Чърчил и къдрокос като Стамболийски. И вървеше по дирите им - засега бе стигнал до председател на местната централа на една от основните политически сили. Отдавна да я бе надскочил, ама пуста лакомия... Тия килограми не се трупат от туршия и зелена маруля.
Връща се господин Димов една сутрин към седем часа от среща с избиратели, която започнала предния ден на обяд и звъни на вратата на апартамента. Жена му била в банята.
- Нали имаш ключ, отвори си.
- Ела, ела - уморено настоял той. - Ръцете ми са заети.
Тя се засуетила пред вратата, мърморейки:
- Какви ли глупости пак мъкнеш...
А Ангел Димов отвън пояснил все така бавно:
- Едно агне и една каса бира.
Отворила, гледа го - подпрял се на стената и стиска корема си.
- Къде са, бе? - ядосала се тя на лъжата.
А той се ухилил и раздрусал сланините в ръцете си.
- Тука, тука...
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001